Кампанията „Не си сама! Заедно срещу насилието“с 5 искания към държавата за справяне с насилието над жени

По информация на Български фонд за жените

Всяка трета жена в България е жертва на насилие. 30% от жените и в България, и в Европа, са преживели физическо или сексуално насилие поне веднъж в живота си, след навършване на 15 години. Едва 14% от жертвите на насилие у нас подават сигнал в полицията и не вярват, че биха могли да получат каквато и да е подкрепа. Освен с изгубените човешки животи, всички плащаме висока цена за насилието. Изследване на Института по равнопоставеност на половете от 2017 г. показва, че насилието струва на ЕС 256 милиарда евро на година. Заради нараняванията и отсъствията на жертвата от работното ѝ място, икономиката губи всяка година 12%.  В глобален план, домашното насилие струва на света 8 трилиона долара годишно.

 „И въпреки, че плащаме с живота и парите си, домашното насилие в България все още не е инкриминирано. Или поне не се третира като престъпление, докато някой не умре. Този факт възпрепятства дори полицията да си свърши работата качествено. А снощи беше залята с киселина поредната жена.“ Това заяви Надежда Дерменджиева, директор на Български фонд за жените, на пресконференция, с която стартира кампанията „Не си сама – Заедно срещу насилието“. Тя разказа за добрата практика на добросъвестни полицаи в страната да попълват екселски таблици с получени сигнали за  домашно насилие поради липсата на единна система в МВР за подобни случаи. Другият куриоз са изискванията на Министерството на правосъдието, което всяка година е длъжно да отпуска средства по Закона за защита от домашно насилие за проекти за борба и превенция на насилието и с което почти всяка година неправителствените организации, работещи по проблема, срещат трудности. „Тази година министерството отпуска почти цялата необходима сума по закон, но със срок за изпълнение на проектите 6 месеца – от май до октомври. Тоест, излиза, че държавата се бори с насилието по 6 месеца в годината!“, заяви тя. „Останалото остава за нас, които сме превърнати в доброволци“.

За първи път в България гражданското общество се обединява срещу домашното насилие и настоява за конкретни ангажименти от страна на държавата. Представители на независими медии, на неправителствени организации и публични личности представиха на специална пресконференция кампанията „Не си сама – Заедно срещу насилието“. Кампанията е инициирана от сайта „Момичетата от града“ и е подкрепена от няколко независими медии, сред които: Площад Славейков, Мама Нинджа, Интервюто, Майко Мила, както и от над 20 неправителствени организации. На днешната радиоводещата Богдана Трифонова даде гласа си и влезе в ролята на жертва, прочитайки истинска история.

Липсата на сериозен ангажимент от страна на държавата, яростната кампания против ратификацията на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, високата обществена търпимост към случаите на домашно насилие са основните причини за раждането на кампанията „Не си сама – Заедно срещу насилието“, чиято Фейсбук група е отворена за споделяне на мнения и консултации на жертвите.

„Не си даваме сметка като общество, че домашното насилие засяга на практика всички нас. Насилието вкъщи се пренася в детската градина, в училището, на площадката, на улицата, на стадиона, в лекарския кабинет. Но понеже темата е неудобна, се правим, че не съществува… От началото на годината бяха убити 8 жени. Някои от тях можеха да са живи, ако институциите си бяха свършили работата. С това темпо до края на годината можем да очакваме броят на смъртните случаи да стане 50“, коментира Левена Лазарова, съ-издател на „Момичетата от града“ – автор на кампанията „Не си сама – заедно срещу насилието“.

Кампанията има 5 искания към институциите, които да гарантират успешна борба и превенция на домашното насилие.

1. Инкриминиране на домашното насилие – да се третират като престъпления и да се наказват всички форми на насилие срещу жените – домашното насилие, сексуалното насилие, сексуалният тормоз, преследването, системното  психическо насилие, както и всички други сериозни форми на насилие, които да бъдат включени изрично в НК.

2. Създаване на единна база данни в МВР за жертви и извършители, която да бъде на разположение на всички работещи по случаите на домашно насилие – съдии, прокурори, полицаи, психолози, социални работници. Може да бъде финансирана на проектен принцип.
3. Финансиране и разпространение на вече създадените и успешно пилотирани специални Програми за обучениeна психолози, полицаи, съдии, социални работници за работа с жертви и извършители на домашно насилие – има възможност за финансиране през различни програми към министерствата, включително и с евросредства, а не за сметка на бюджета.
4. Създаване на 28 кризисни центъра – във всяка област. Това ще струва на държавата около 2 млн. лв. на година; 28 консултативни центъра за работа с жертвите и извършителите – във всяка област – 2.5 млн.лв. на година; 6 центъра за възстановяване на изнасилени жени – в шестте района за планиране – 500 000 лв. на година. С 5 млн. лв. може да започне ефективна борба с насилието у нас. С парите за един референдум можем да водим тази битка 4 години!
5. Програма за превенция на насилието, чрез обучение в превенция на насилие и ненасилствена комуникация сред младите хора и широката общественост – вече има разработени и пилотирани методики, които могат да се приложат в цялата страна. Създаване на Национален съвет  за борба с насилието към МС и системни информационни и сензитивиращи кампании за превенция на насилието над жени и домашното насилие.

Геновева Тишева – Председател на Алианс за защита от насилие, основано на пола, Катя Кръстанова – Координатор програми по Д.Н.,  Фондация Асоциация Анимус, Екатерина Велева – Председател на Фондация „П.У.Л.С.” , Юлия Андонова – Координатор програми за Д.Н., Фондация „П.У.Л.С.”  представиха исканията пред медиите.

Интересно послание на пресконференцията беше и инсталацията Beat  на Максим Стоименов (барабанист) и Перуна Керемидчиева (програмист), в съавторство с реални жени, преживели домашно насилие, и в партньорство с глобалната платформа за социално ангажирано изкуство Fine Acts. „Мълчаливите“ барабани онагледяват пронизителната тишина, която витае около домашното насилие. Интерактивната инсталация е провокация към общество, което реагира на всеки по-силен домашен шум у съседите, стига той да не е от скандал или побой.

Медии и неправителствени организации, подкрепили кампанията на този етап:

Медии: Момичетата от града, Майко Мила, Мама Нинджа, Интервюто, Площад Славейков.

Неправителствени организации: Фондация „Асоциация Анимус”, Български фонд за жените, Фондация „П.У.Л.С.”, Алианс за защита от насилие, основано на пола, Национална мрежа за децата, Институт по социални дейности и практики, Българска асоциация по семейно планиране и сексуално здраве, Асоциация Родители и Национална кампания „Да бъдеш баща”, Фондация  „SOS-семейства в риск”, Сдружение „Център Динамика”, Фондация „Лале”, Център за изследвания и политики за жените, Фондация „Билитис, Фондация „Джендър алтернативи”, Женско сдружение „Екатерина Каравелова”, Един милиард се изправят – България :: One Billion Rising Bulgaria, Фондация „Български център за джендър изследвания”, Фондация Single Step, Фондация „Глас”

Форум-театър „Слънцето в мен и теб“

Форум-театър „Слънцето в мен и теб“ събра над 100 ученици на различна възраст от училища в Ямбол на една сцена. Инициативата се проведе в рамките на проект „Училище Равноправие“, който се реализира от Читалище „Умение-2003“, благодарение на финансовата подкрепа на БЪЛГАРСКИ ФОНД ЗА ЖЕНИТЕ. И естествено темата на събитието беше равноправието между половете.

Чрез танци и скечове момчетата и момичетата успяха неусетно да въвлекат в дискусията и своите родители. „Познаваш ли противоположностите на другия пол“, колко часа работят жените и защо получават по-малко пари, откъде-накъде момчетата не могат да играят с кукли и да плетат, бяха част от темите, които учениците разиграха на сцената.  

Зрителите, които бяха най-активни и демонстрираха открито съгласие, че момичетата трябва да имат същата възможност да се образоват и развиват в обществото, получиха специални сертификати за добър родител, който зачита правата на детето си и насърчава личностното му развитие, споделя равенството между мъжете и жените като основна ценност в своето семейство и доказва с достойнство своите умения. Сертификати по гражданско образование получиха и децата, активно участвали в заниманията на „Училище Равноправие“.

Читалище "Умение" участва във форума за правата на жените на БФЖ

Пенка Илиева от Проверителната комисия на Читалище "Умение" взе участие във форум за правата на жените, организиран от Българския фонд за жените на 9 март.

Целта на “Форум за правата на жените” е да илюстрира, че ползотворният и добронамерен диалог между неправителствения сектор и държавните институции ще увеличи шансовете за успешното реализиране на целенасочените политики за постигане на равнопоставеност на половете.

Във форума взеха участие Илияна Йотова, Вицепрезидент на Р България и д-р Хелене Кортлендер, директор на фондация „Фридрих Еберт“, бюро България.

В панела „Политическо участие и политики за жените“, в който бяха обсъдени теми като история на борбите за права на жените в България, за и против квотите по пол в политиката, стереотипите пред жените в политиката, последни тенденции и т.н., участие взеха Росица Димитрова, Заместник-министър на труда и социалната политика на РБ, проф. Красимира Даскалова, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Татяна Кметова, Изпълнителен директор на Център за изследвания и политики за жените и Първан Симеонов, директор на Галъп Интернешънъл – България. Модератор: Надежда Дерменджиева, Изпълнителен директор на Български фонд за жените

В панела „Икономическо участие на жените и социални политики“, в който бяха обсъдени теми като разлика в заплащането между мъжете и жените в България, социални политики в подкрепа на постигане на равнопоставеност на половете, феминизация на бедността и т.н., участие взеха д-р Иван Нейков, Президент на Балкански институт за труда и социалната политика, Виолета Иванова, Изследовател в ИССИ на КНСБ, Саша Безуханова, Председател на Български център на жените в технологиите, Катя Кръстанова, Психолог във фондация „Асоциация „Анимус“. Модератор: Гергана Куцева, Директор Развитие и комуникации, Български фонд за жените

На 9 и 10 март Български фонд за жените събра партньори и организации, които подкрепя, на двудневна работилница, посветена на правата на жените: идентифициране на тенденции и общи проблеми на жените и момичетата в България, възможни решения, взаимодействие с местни власти и институции на национално ниво. Ще бъде направен анализ на нуждите на жените и организациите, които работят за постигане на равнопоставеност на половете в България.

А в самия Международен ден на жената се проведе „Шествие за правата на жените“, за да напомни, че всяка трета жена в България е жертва на насилие. Че жените са по-бедни от мъжете, а трудът им – по-ниско ценен. Че бедността е от женски пол. Че младите родители по никакъв начин не са подкрепени от социалната система и целият товар пада върху младите майки. Че все още съществува институционално насилие над раждащите жени. Че половите стереотипи непрекъснато пречат и на жените, и на мъжете. Че непостижимите стандарти за красота, налагани на жените, често водят до хранителни разстройства и смърт. Че обличайки малките момиченца само в розово, а малките момченца само в синьо, не помага за нищо друго, освен за ограничаване на въображението и изборите им в живота. Че това, че сме родили едно, две, три или повече деца и работим на пълен работен ден и дори повече от 8 часа, не ни прави лоши майки. Че това, че сме избрали да не бъдем майки, не ни прави по-малко жени. Че не сме „твърде емоционални“, за да заемаме управленски позиции. Че това, че умеем да взимаме решения и да преговаряме за пари, не ни прави лоши. И още, и още, и още.

Събитията „Форум за правата на жените“ и „Работилница за правата на жените“ станаха възможни, благодарение на любезната подкрепа на фондация „Фридрих Еберт“.

Правен анализ на Конвенция № 210 на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (т.нар. Истанбулска конвенция)

По информация на Български фонд за жените

Предвид разпространената неверна информация в публичното пространство относно целите на Конвенция № 210 на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, фондация „П.У.Л.С“ изготви правен анализ на документа, а Български фонд за жените публикува избрани акценти. Фондация „П.У.Л.С“ има дългогодишен опит в сферата на борбата с насилието над жени и домашното насилие и от повече от 20 години предоставя юридическа, психологическа и социална помощ и подкрепа на пострадалите от различни форми на насилие.

„ […] След като един нормативен акт се разбира по различен от вложения в същия начин и има неясноти, е необходимо да се изведе по пътя на тълкуването. За да можем да започнем тълкуването на един международен акт, той трябва да е неясен. Неяснотата е нормативно закрепено изискване. […]

Съгласно Общото правило на тълкуването, заложено в чл. 31 на Виенската конвенция, договорът трябва да се тълкува добросъвестно, в съответствие с обикновеното значение, което следва да се дава на термините на договора в техния контекст, а също така в духа на обекта и целите на договора. А когато се касае за особен нормативен акт, който урежда специални отношения, се прилагат правилата: Първо- Специалния закон отменя общия закон; Второ- Изключителните норми се тълкуват ограничително, и Третото правило, което има своето място е, че Наказващата отговорност не може да бъде обосновавана по пътя на разширителното тълкуване (чл.46, ал.3 ЗНА). Конвенцията за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, по своята правна същност съставлява Международен договор, който има конкретно определен предметен обхват, и всяко тълкуване на нормите извън контекста на целите е некоректно и превратно, целящо да изопачи смисъла на акта и е в противоречие с правилата за тълкуване на специалния акт. […]

Кое налага използването на термина „gender“ в Конвенцията?

Видно от заглавието на Конвенцията, която е за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, предметния й обхват касае „насилието над жени” и „домашното насилие”. Което предполага, че урегулира обществени отношения, които се развиват на плоскостта на субектните отношения. Или мъжа и жената се разглеждат не толкова като биологичен факт, който е безспорен и е един и същ във всяка култура /термина „пол”, в оригинал „sex“/, а като отношения в социума /термина «пол», «социопол» в оригинал „gender“/, които едно общество или култура свързва с установени роли, поведения, дейности и характеристики, които в дадено общество се считат за подобаващи на мъжете или съответно на жените. Тази философия е заложена в смисъла и целта на Конвенцията, доколкото Съвета на Европа още в Преамбюла на акта признава, че насилието срещу жени е резултат от исторически неравнопоставените властови отношения между мъжете и жените, които са довели до доминация над и дискриминация срещу жените от страна на мъжете, както и до предотвратяване на пълния напредък на жените; признава структурната природа на насилието срещу жени като насилие, основано на пола, както и че насилието срещу жени е един от основните социални механизми, чрез които жените са поставени в подчинена позиция спрямо мъжете; признава, че жените и момичетата са често изложени на сериозни форми на насилие като домашното насилие, сексуално насилие, изнасилване, принудителен брак, т.нар. „престъпления на честта“ и генитално осакатяване, които представляват сериозни нарушения на човешките права на жените и момичетата, както и основна пречка за постигането на равнопоставеност между жените и мъжете; признава, че жените и момичетата са изложени на по-големи рискове от насилие, основано на пола, отколкото мъжете; признава, че домашното насилие засяга предимно жените, но и че мъжете също могат да бъдат негови жертви; признава, че децата са жертви на домашно насилие, дори и като свидетели на насилието в семейството.

Следователно, предмета на Конвенцията налага използването на термина „gender“, преведен /не се ангажираме дали е точен превода или не/ като «социален пол», изхождайки от необходимостта да се уредят горепосочените субектни отношения. Безспорен факт е, че в българския език няма дума, съответна по смисъл и значение на чуждицата „gender“, което от своя страна доведе до придаването на смисъл на използвания термин, различнен от смисъла, който е имал предвид законодателя.

Разрешаването на този казус предполага, в оригиналния превод да се използва термина «социален пол», с ясно разписана дефиниция (арг. от чл.37 ал.2 от Указа за прилагане на ЗНА), или да се възприеме термина „gender“, така както е употребен в автентичния текст на Конвенцията. Съгласно УПЗНА, отклонения от общо употребимия български език се допускат само ако се налагат от предмета на акта (чл.36, ал. 1), като ал. 2 на същия текст урежда възможността да се използват чужди думи и изрази само ако са станали трайна съставка на българския език или не могат да бъдат заменени с български. Въпрос на дискусия и законово разрешаване е, доколко думата «джендър», която се е наложила в българския език, да се въведе като термин / респ. да се въведе в българското законодателство/, или може да бъде заменена с друга, съответна на смисъла и значението, употребени за целите на Конвенцията.

Нито едно от определенията, въведени с чл.3 от Конвенцията и посочени по-горе, в т.ч. използването на термина „пол” не навежда на изводи, че ратифицирането й ще задължи държавата ни да признае „третия пол”, признаване на „гей-бракове”, или пък ще се наложи изучаването в учебните програми на „хомосексуализъм” и „травестизъм”. Подобно тълкуване е превратно и извън обхвата, смисъла и целта на Конвенцията. Нещо повече, всички Определения, изведени в Член 3 на Конвенцията, както е посочено в акта, са За целите на Конвенцията. […]

С какво се ангажира България? Какво ще се промени след ратификация на Конвенцията и законодателството?

[…] За целите и изпълнението на Конвенцията, държавите-членки се ангажират: да събират актуална статистическа информация относно случаи на насилие; да насърчават изследвания в сферата на всички форми на насилие, които влизат в обхвата на Конвенцията, за да се изучат първопричините и резултатите от насилието срещу жени, както и мерките, предприети за изпълнението на Конвенцията; да повишават информираността на гражданите си в сферата на защита от полово базирано насилие; да работят в сферата на образованието за повишаване на нетолерантността към полово обусловеното насилие; да обучават специалисти за работа в случаи на полово базирано насилие; да изпълняват програми за превенция и програми за лечение; да ангажират частния сектор и медиите; да осигурят защита и помощ на пострадалите, вкл. чрез създаване на кризисни центрове, консултативни центрове, телефонни линии за помощ; да осигурят подкрепа на жертвите на сексуално насилие, както и на деца, свидетели на насилие и други. […]

Като цяло, ратифицирането на Конвенцията ще доведе до надграждане на българското законодателство чрез предприемане на необходимите законодателни мерки (включително чрез премахване на закони и практики, които дискриминират жените; както в сферата на гражданското, така и на наказателното право, вкл. чрез осигуряване на компенсация на пострадалите; чрез криминализиране на физическото, психическото насилие и преследването, както и на сексуалното насилие, вкл. изнасилването в брака и в съпружески съжителстваща двойка; чрез възприемане на насилието в брака и в съпружески съжителстваща двойка като отегчаващо вината обстоятелство и др.), а също и други такива за насърчаване и защита правото на всички, особено жените, да живеят свободни от насилие както в публичния, така и в частния сектор. […]”

Пълният текст на правния анализ, изготвен от фондация „П.У.Л.С.“ можете да намерите на техния уебсайт, както и да свалите от тук – Правен анализ – Конвенция 210

Наградените есета от конкурса за Равноправието между мъжете и жените

ЗА МОЯТА БАБА И НЕЙНИЯ БАБÁ

Думата „Баба“ има различни значения в нашия квартал. Аз наричам така майката на моя баща, която живее с нас. А моята съседка Ясмин, която е туркиня, казва така на своя татко.

Моята баба е страхотна жена. Никога не е ходила на училище, но е страшно умна. Знае може би над 100 поговорки и винаги ги използва на място. Не обича парите – казва, че те провалят разбирателството между хората. За нея най-голямото богатство сме ние – внуците и децата й. Имала е не лек живот, но винаги се е справяла с трудностите с доброта и достойнство. Все ще намери добра дума за всекиго, дори и да я е наранил. Учи и нас да отвръщаме на лошото с добро. Вярва, че Господ е този, който съди и наказва.

Ясмин също твърди, че нейният бабá е най-добрия човек, когото познава. Той има фирма за банички и изкарва много пари.

Замислих се за това защо моята баба никога не е ходила на училище, никога не е ходила на работа, все за нас се е грижила. И какво повече може бабáта на Ясмин, че е станал бизнесмен?!

Когато попитах баба за това, тя се натъжи и каза, че момичетата имат задължението да се грижат за къщата и за децата. Фирмите били мъжка работа. Досетих се, че явно нейните родители не са я пускали на училище. За съжаление, много жени в нашия квартал са така – не могат да четат, да пишат.

Благодарих на съдбата, че моят татко много държи на училището. Всяка вечер ми проверява домашните и ми помага, ако се затруднявам с някоя задача. Учи – ми казва, за да имаш пари! А баба все го мъмри – не, за да има пари, а за да го уважават!

Ясмин твърди, че нейният бабá е учил до 8 клас, но знае много повече неща от политиците. И вкъщи говорели, че дипломата не е толкова важна.

Не знам дали тя ще запише в гимназия след 8 клас. Но съм сигурен, че независимо дали един човек е „баба“ или „бабá“, то той трябва да учи, да работи, да се радва наравно с другите.

Асен Иванов, 13 г., гр. Ямбол

ЗА ЖЕНСКИТЕ ПРОФЕСИИ

До миналата година исках да стана фризьорка. Не, защото толкова много обичам да правя прически, а защото всички мои съученички искат да бъдат такива.

В класа ни дойдоха едни какички от Читалище „Умение“, които ни обясниха, че можем да станем учителки, адвокатки, лекарки…стига да учим. После с тях отидохме в съда, където наблюдавахме театър на съдебно дело – осъдиха единия от батковците, който играеше баща, че не плаща издръжка на детето си. Слушах много внимателно как съдията му се скара, че лъже в съдебната зала. Но същевременно си и мислех за това какво могат да работят жените.

Съдията, прокурорката, адвокатките, дори тази, която записваше всичко на компютъра – все жени! Мъжете бяха само двама – един чичко от читалището, който записваше театъра с видеокамера и нашият господин.

Когато ни дадоха думата за въпроси, не се стърпях и попитах как мога да стана съдия. Обясниха ми, че трябва да завърша висше образование и да уча много. Аз по принцип съм добра в училище, но вече имам цел да стана още по-добра. И мама, и татко са съгласни, че трябва да уча повече и повече.

Зюмбюла Ангелова, 14 г., гр. Ямбол

ЗАЩО ПУСНАХ ПЕРАЛНЯТА?

Бях вдъхновен от един филм, който гледахме в Училище „Равноправие“. Разказва се за един баща, който вижда колко много неща трябва да свърши вкъщи дъщеря му, след като се прибере от работа, а в същото време нейният мъж седи пред телевизора и си почива.

Усетих се, че у нас също е така. Мама става сутрин рано, изпраща ни на училище и отива на работа. Когато се прибере, започва да готви, да чисти, да пере. А ние с татко си седим пред телевизора или излизаме на разходка.

В деня, в който гледах този филм, реших да направя нещо различно. Прибрах се, събрах мръсните дрехи от коша и пуснах пералнята. След това си оправих стаята.

Когато мама се прибра, много се разсърди. Помисли, че съм направил някаква беля и крия от нея. Татко също започна да ми се кара, че трябва да не лъжа и да им казвам всичко. Разказах им за филма, който бяхме гледали в училище. Казах и че искам мама да има повече време за нас и заради това всички вкъщи трябва да помагаме.

Мама се разплака и ме прегърна, а после ми благодари за помощта. Обещах винаги да си оправям сам стаята, а тя да намира време да говори с мен.

Явор Ахмедов, 12 г.  

Награди за родители, които издигат равенството между половете като основна ценност в своето семейство

Всяко дете има право да се гордее със своите родители! А 18 деца от ОУ „Йордан Йовков“ и ОУ „Д-р Петър Берон“ имаха възможност да докажат пред съучениците си, че имат най-добрите майки, които зачитат техните права и се противопоставят на стереотипите. Родителките на тези деца се включиха в Празниците на занаятите, организирани в двете училища. Направиха изложба с плетива и кулинарни ястия, разказаха как са научили тези занаяти и как те им помагат да облекат и нахранят семействата си.

 Инициативите се проведоха в партньорство с училищните ръководства и настоятелства на двете училища в рамките на проект „Училище “Равноправие“, който се реализира от Читалище „Умение-2003“ благодарение на финансовата подкрепа на БЪЛГАРСКИ ФОНД ЗА ЖЕНИТЕ.

Сълзи в очите на жените се появиха, когато децата остро реагираха на обяснението им, че са дошли в училищата в тези дни, защото реално не работят. Чрез таблица на домакинските задължения в часове децата доказаха на домакините, че реално работят много повече от своите съпрузи, макар и да не получават заплата. Оттам разговорът се завъртя около необходимостта на всяко момиче и всяко момче да има по-високо образование, не само, за да получава повече пари, а и за да има възможност да се реализира на по-добри позиции. Ученичките от 7 клас, които в предходен проект на Читалище :Умение-2003“ имаха възможност да участват в симулативни съдебни процеси, разказаха пред всички, че етническата им принадлежност не е пречка да станат адвокати, съдии, прокурори, журналисти, нужно е само да завършат съответното образование.  

Поговорката „По дрехите посрещат, по ума изпращат“ отдавна не е много актуална, категорични бяха децата и се аргументираха с факта, че прекрасните плетива, показани на изложбите са изработени от напълно неграмотни жени. Учениците им благодариха, че те държат децата им да придобият образование. От разговора стана ясно, че бащите на децата също са оценили необходимостта от по-високата диплома. Но истината е, че към момчетата са по-настоятелни, докато за момичетата се смята, че е достатъчно да завършат средното училище в квартала.

Родителите не скриха и че в Ямбол има определени 2 гимназии за деца от ромски произход – едната за момчета като багеристи, другата за момичета – като фризьорки или маникюристки. За другите гимназии не смеят и да помислят – защото т.нар. елитни въобще не приемат ученици от ромски произход, а в другите пък има риск децата им да бъдат изолирани от съучениците си, заради етноса си. Организаторите от Читалище „Умение-2003“ и училищните ръководства обориха тези предразсъдъци с конкретни примери на възпитаници на ОУ „Йордан Йовков“ и ОУ „Д-р Петър Берон“, които от учебната 2016/2017 г. се обучават точно в смятаните за изолационни за ромската общност гимназии. Но тези деца не само са издържали успешно приемните изпити, но и са положили усилия да усвоят българския правоговор. 

Информационна кампания за Твоите права

 Информационна кампания на тема „Твоите права са и твоя отговорност“ проведе в Ямбол Читалище „Умение-2003“ по повод Международния ден на човешките права. Информационните брошури са издадени в рамките на проект „Училище Равноправие“ с финансовата подкрепа на БЪЛГАРСКИ ФОНД ЗА ЖЕНИТЕ.

Равенството на правата между мъжете и жените е и основният въпрос, който се дискутира на заниманията с ученици, които Читалище „Умение-2003“ провежда всеки месец.  Темата е базата на задачите и тестовете в Лексикона „Равноправие“, издаден в рамките на проект „Училище Равноправие“.